Две обществени групи в страната ни имат най-голям принос за градоустройствените безобразия, които ще я грозят десетилетия занапред. Това са архитектите и кметовете на градовете ни. За двайсетина години тези две съсловия успяха да натрупат толкова много ресурси, че вече пряко влияят на законодателната политика на държавата. С общи усилия обаче корупционните им напъни преобразиха най-хубавите ни градове. Унищожени бяха стотици прекрасни къщи в центровете на София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас… Старата стилна архитектура от началото на миналия век отстъпи място на строителни недоразумения с арки, кулички, надстройки и пр. Всичко това беше облечено в законова форма със съучастието на кметовете, главните архитекти и архитектите-проектанти с една, единствена цел – да се спечели на инвеститора някой и друг квадратен метър застроена площ. Така маститите новоизпечени строители имаха откде да избият рушветите, които плащаха на архитекти, кметове и чиновници. Сега обаче кранчето на тези играчи взе да се затваря. Те станаха сами големи строителни предприемачи, снабдиха се с много атрактивни имоти по брега на морето и се препънаха в забраната за строителство на черноморския бряг. Един от тях – созополския кмет Рейзи се превърна в говорител на общите им интереси. Публична тайна е, че същият е собственик на огромна част от земите по „Буджака“ и че там се строи безобразно и безогледно. Обратните води се леят направо в морето, а постройките са една в друга. Рейзи и другите пребоядисани от червено, жълто, дясно и турскосиньо в герберско синьо кметове искат да си продължат далаверата. Те натискат централната власт за промяна на закона, защото гешефтите с имотите по морето са основния източник н ресурс за изборите в тези общини. Като познаваме склонността на това управление да залита по корупционни схеми вероятно и тази схема ще мине. А ние ще гледаме морето през дуварите на богаташките вили и хотели!

Вече няма нищо неясно. След огромния скандал с отвличането на Мирослава и слепите видяха, че обществото се е изправило пред нова олигархия – олигархията на МВР. Две са огромните структури в страната, в които шуробаджанащината и корупцията вилнеят от много години. Едната вече почти се разпадна под тежестта на собствените си пороци – нарича се БДЖ. Другата – МВР се крепи още под силовия натиск на колективните интереси и привилегии и със систематичното източване на държавни средства. В МВР се влиза задължително с връзки. Кариерата на всеки е подчинена на връзки, контакти и взаимни услуги. Послушанието и неглижирането на правилата в полза на началниците и близките им се награждава с издигане. Всяко ченге, дори и най-нископоставеното живее с усещането, че е над закона, че той е закона. Това личи още от облеклото и поведението на обикновените полицаи. Шапки в задните джобове, огромни шкембета, ръце в джобовете, разпасано поведение. Полицаите не знаят, че трябва да помагат на хората и не го правят. Никой не ги учи на това. Не са добре екипирани и обучени. Не са готови за улични схватки, задържания, не забелязват подозрително поведение и не реагират превантивно. В редките случаи, когато слизат от колите обикалят пеша в папчици под мишница като счетоводители. Когато някой гражданин поиска услуга или просто попита нещо го гледат с неразбиране и скрита враждебност. Това е долу. А горе – по върховете новоиздигналите се физкултурници Цветанов и Флоров се правят, че управляват професионално системата.Философстват по медиите, обясняват големите си „успехи“, замазват големите си провали. В МВР безотговорността винаги е колективна и анонимна. В непрекъснато повтарящите се случаи на полицейско насилие и произвол извършителите и началниците обикновено са неизвестни. Така стана и със “ самоубийството “ на похитителя на Мирослава, боравещ с оръжието като Худини. Така и няма да разберем какво точно е станало, защото грешките и нарушенията на правилата са толкова драстични, че грничат с престъпление. МВР винаги покрива своите престъпления. Престъпленията, извършени от полицаи се наричат нарушения. за това, за което другите ги арестуват незабавно, извършителите – ченгета временно ги отстраняват от служба. Тази вакханалия от некомпетентност, арогантност и корупция обаче е възнаградена с огромен бюджет, ранно пенсиониране, огромни бонуси при напускане. Обезщетенията на големите полицейски началници при пенсиониране стигат 150 000 лева?! Това в нелепо, нерационално, противоконституционно и вредно. Системата на МВР е прогнила, затворена в себе си, защитаваща само себе си и привилегиите си, а не обществото. Когато си вън от нея, дори да си премиер на страната те информират със закъснение и избирателно. Пример – Борисов два часа след самоубийството на задържания похитител не беше информиран от най-приближения си Цветанов и стана за резил на пресконеренцията с арогантното си поведение към близките на убитото момиче. МВР загуби Перник – там не им вярват. На път са да загубят и страната. Тази система не може да се реформира. Тя е затворена и отчаяно отбраняваща се. Цветанов е като на война. Срещу обществото. Изходът е един и е драстичен. Незабавно отнемане безконтролната власт на МВР, използвана за печелене на изборите, обогатяване на малки и големи шефове, контрол на хората. МВР ТРЯБВА ДА СЕ РАЗФОРМИРОВА НЕЗАБАВНО. Отделните служби да се обособят в три-четири основни самостоятелни агенции, подчинени на МС и поставени във взаимна конкуренция. ЗАЩОТО ВЛАСТ, ВЛАСТ ВЪЗПИРА!

Упрекнаха ме, че не пиша в блога. Има събития, а няма реакция от моя страна. Истината е, че нямам сили вече да пиша. Понякога чуството за липса на смисъл е толкова силно, че те лишава от елементарна воля. Не само не ми се пише. Нищо не ми се прави. А и защо? Какво промених? Кого убедих? Сега всички се възмутиха от Бойко, заявиха, че се срамуват от него. Аз не се срамувам от него. Срамувам се от себе си! Защото си траех, когато имах позиция и реална власт. Безобразията му още тогава се забелязваха. Жена му си крадна банка и за няколко месеца станаха милионери. Той безчинстваше из медиите, даваше акъли и градеше фалшивия си образ на герой и народен любимец. Заиграваше с Първанов, слугуваше на Доган, злоупотребяваше с власт пред очите на царя. Аз се правех, че не виждам. Сакън да не разгневя Величеството и да си загубя позициите пред него. Бойко беше всенароден любимец – на цар, президент, медии и народ. Как да се карам с него. Затова сега ме се срам от мене си, а не от него. Защото всички се залъгваме с по няколко телешки пържолки, които първо царя, а после Б.Б. великодушно ни подхвърляха – ту на нас, ту на кучетата. За да си позволиш да се срамуваш от другия трябва първо да се откажеш от пържолата, която ти дава. След това вече може и да го презираш ако щеш. Аз не се отказах от пържолата навреме, затова и сега нямам право да му се зъбя на Бойко. То едно нещо ако не се свърши навреме и както трябва по-добре да не се прави. Именно затова с идиотския му режим ще се справят не старите и провалени политици а младите, нови граждани, които вече не помнят лицемерието на бутафорната смяна на Тодор Живков от обкръжението му преди 22 години. Тях не ги интересуват вечните препирни на червени и сини, на ченгета и демократи. За тях са важни само качествата на управляващите, доброто управление и ползите, които произтичат за хората от това.Който не се справя и не им осигурява нормално бъдеще в страната ще ги загуби, а заедно с тях и родителите и бабите и дядовците им. Ще загуби властта. Дано да я поемат младите и можещите. А ние – старите и провалените имаме право само да мълчим и да гледаме!

Той винаги е заедно с управляващите. Дълги години демонстрираше привързаност към червените идеи. Сега е начело на всяка снимка с Бойко. Участва в първи копки, прави кампания на Плевнелиев, коментира по медиите. Въобще, почти точно копие на народния любимец Бойко. И той простак и тарикат. И той богат, но не много ясно от какво. И той от всичко разбира – като почнем от футбола, през политиката, та чак до европейската икономика. За награда на тази селска многознайковщина пловдивските академични подлизурки го направиха почетен доктор на Пловдивския университет. То кога си купи висшето, та сега и доктор го направиха? Макар, че ако се има предвид склонноста му често да подмята в устата си вулгарната дума за женски гениталии, която му е любимата псувня, то би следвало скоро да го направят и професор по гинекология! Стоичков е долнопробен брокер и нищо повече. Пловдивчани са възмутени от раболепието на академичната върхушка, която бърза да награди заслугите му към властта. А какви са те? Дърварско и просташко участие в предизборната кампания! Отчаяна самореклама по всички медии – от жълтата преса до магистралните билбордове. Явно целта му е една и той я преследва с целия рекламен бюджет на испанските му работодатели – да им помогне да си построят голям МОЛ и малък стадион до него в хубавата зелена част на Пловдив. Но или той е доста тъп или ги е пратил за зелен хайвер, защото на петстотин метра оттам има вече голям МОЛ. Защото комисионната си е голяма, взима се отнапред и се дели с големите хора на деня. И все пак Стоичков – по добре да си беше останал в Южна Африка при атрактивното си чернокожо пресаташе със зашеметяващото по благозвучие име Путко Мафани! Това повече му отива отколкото академичната кариера!

Още в изборната нощ ми стана ясно, че Бойко и Доган изиграха поредния си спектакъл за публиката на тези избори. След взаимните заплахи и обвинения последва класиката при Доган. Той винаги говори едно, а прави друго. Този път обеща подкрепа на червените срещу една целувка. Неговата целувка обаче беше целувката на Юда. Цената й не беше 30 сребърника, а онези 400 милиона в Корпоративна банка, от която се финансират медиите на Пеевски.През цялата президентска кампания измекярите от тази медийна група – Бареков, Кошлуков, Колтуклиева, Курвалезич и дори и Кеворкян изсипаха тонове помия срещу Кунева. Това си беше явно в полза на Герб. Когато попитах един от факторите в пресгрупата на Пеевски защо го правят ми беше ясно отговорено – за да накарат Бойко да заиграе с Доган. Явно успяха и добре се заиграха. Доган хързулна червените, че уж ще им помогне, а изкара на втория тур едва 30 % от хората си. Така удари рамо на Бойко и му осигури президентския пост. Сега е сигурен, че герберите с пръст няма да го закачат – нито него, нито крадливите му министри от тройната коалиция! Така с парите на държавата двама политици-мошеници ни разиграват и залъгват от години!

МВР и администрацията на Бойко преминаха всякакви граници. Тези избори бяха съзнателно саботирани, за да може възможно най-малко незаблудени и некупени хора да гласуват. Умишлено бяха вкарани в забранителните списъци хиляди хора, които са били за известно време в чужбина и които са най-активната част от обществото. Това са хората, които са видели друг свят, отношения, култура и демокрация. Те са и най-голямата опасност в страната за Бойковото статукво.Защото знаят, какво искат, могат да мислят и сравняват. Те са виждали западни политици и знаят как те се държат, говорят и носят отговорности пред обществото. Добре знаят, че разпасания език, ръцете в джобовете, дебелашките шеги, глупавите рязания на ленти могат да минат най-много в Италия, но другаде на запад – не. Тези хора в страната и другите – българите в чужбина са перманентна заплаха за Борисов, Цветанов и сие. Ето защо те бяха простичко и елегантно отстранени. Първите – чрез забранителния списък, а вторите чрез ограничаване на местата за гласуване в чужбина. Борисов и Цветанов не просто лишиха хиляди хора от конституционното им право на глас. Те се подиграха с тях като пуснаха в избирателните списъци издирвани престъпници като малкия Маргин, Таки и Кела. Ясно ни казаха – тук ние ще си правим каквото си искаме! Нека утре да им докажем, че така не може!

Напоследък дойде модата на сериалите. Първо се появиха турските, но нашенските продуценти усетиха потенциала им и почнаха да пускат български кримки на пазара. Прави впечатление, че в тези кримисериали има по един мафиотски бос, който е описан много реалистично и с голяма доза симпатия. Такъв е Джаро от „Под прикритите“, такъв е и Милото от “ Седем часа разлика“. Те са умни, интелигентни, добре се изразяват и имат силно мъжко присъствие.Тези мъжкари са много богати, но и страшно безскрупулни. Винаги са готови да стигнат докрай, стига да се наложи от интересите им. Като казвам докрай имам предвид – бухалка, бомба, куршум. Винаги говорят, така, че хората да ги разберат. Не усукват, а направо постигат целите си. И винаги са много доволни от себе си! Нещо да се сещате? Да намирате някаква прилика? Ами да! Нашият любим премиер е нещо като тяхно по-добро политическо копие. Изразява се ясно за хората, гази направо и без страх. Най-често гази конституцията и законите, но и човешки съдби понякога. Когато стане напечено – пролее се кръв, някой умре от инфаркт или има ужасни изборни нарушения нашия положителен герой от Банкя се покрива на сянка, докато мине данданията. Винаги е наясно какво трябва да се прави и никога не се съмнява в себе си. Сега нямам и капка съмнение защо нашенските продуценти изграждат упорито такива симпатични бандитски образи. Ами защото и тайно и явно са запленени от техния реален първообраз в политиката. И Митовски и Гочев и Халваджиян умират да се прегръщат и снимат с Главния. Главният не само като пръв Началник в републиката, но и главния герой на вечното ни българско реалити, в което нарочно не може да различиш престъпника от героя, бандита от ченгето и истината от лъжата! Не е само той виновен, че ни играе своите плитки артистични номера. Виновни сме и всички ние – творци, интелигенти, журналисти и обикновени мислещи хора, че му се връзваме!

Меглена си е жива и здрава, а мишките около нея вече се сбориха за въображаемото й наследство. Първи се разшаваха партократите откъм Врабча. След като през цялото време я саботираха на изборите, не си мръднаха пръста за нея и я одумваха сега жълтите партийци първи се загрижиха как да се осребри политическия й капитал. Милите, правят си кривите сметки тя да им спаси заминалата партийка. Като как ще се случи не им е ясно. То аслъ на Олимпи Кътев му е било ясно винаги само как се броят пари. Монката Паси пожарно свика Либералния клуб / политкръжок / на Врабча да мъдрят резервни спасителни планове, след като семейство Паси през цялото време ръмжа срещу Кунева. Ники Василев пък и дясната му ръка Марийка Дивизиева тръгнаха да обединяват двете жълти крила – НДСВ и БНД на тайна среща с Пламен Панайотов. На всичките тези играчи мечтата им е Меглена да спретне партийка и те да й се качат на врата. Дани Вълчев направо изчисли парламентарната й тежест – цели 40 депутати. Той пък най-скришно си мечтае за това. Нали и преди той писа устава на жълтата партия. Меглена е най неясна. Пълен неутралитет на изборите. Сакън някой да не си помисли нещо. Да ама неутралитета си е в полза на Бате Бойко. Кой знае кое е по добре – шеф на нова партия с неясно бъдеще или ново кариерно развитие в европейските институции? Бъдещето ще покаже. Единственото,което е сигурно обаче е, че аурата на гражданския кандидат бързо ще помръкне след партийното обагряне. Затова на Меглена повече й отива да се спре, да се поогледа и да вземе отношение по актуалните въпроси на нашето съвремие. Защото покрай декларирания неутралитет забрави да изрази отношение към ужасяващите изборни нарушения. А това един граждански кандидат никога не трябва да пренебрегва. Нали е “ Гласът на хората“?

Моята България е на Стамболов, Петко Каравелов, Стефан Савов!  Моята България не е на Цветанов, Бойко Борисов и Румен – Пашата!  Ако  не искате да живеете в ТЯХНАТА България гласувайте по съвест в неделя!